Стопанският възход на Етрополе създава условия за развитието на просвета и книжовност. В манастира Св. Троица, разположен на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно – просветна и калиграфско – художествена школа. Там се преписват библейска и богослужебна книжнина със собствен и оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи – всички те представляват безценни документи в съкровищницата на българската литература. През 1613 г. в манастира се създава и килийно училище.В края на 18-ти век такъв вид училища се основават в града, в църквите и в метосите на четири български манастира. Това са Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастири. През 1811 г. в града е открито и килийно обществено училище. В периода 1820 – 1830 г. в града е построена една от първите в страната училищни сгради, които са пригодени за взаимно училище. Етрополските търговци и занаятчии построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни сгради и със своята дейност допринасят за разширението и благоустройството на града.
През 1865 г. през прохода Арабаконак Мидхад паша построява нов главен път от София за Северна България. Разположеното до пътя село Самунджево става важен пункт, като се разраства бързо и е обявено за град Орхание, което е днешният Ботевград. Безспорно основен принос за развитието на просветното дело има Тодор Пеев. Той съчетава в себе си професията на учител, книжовник и журналист, а освен това е и революционер. Той е една от най-видните български личности през Възраждането. През 1870 г. в града е основан таен революционен комитет с личното участие на Васил Левски. Град Етрополе изиграва важна роля и по време на Руско – турската освободителна война. Когато пада Плевен, руските войски се насочват към столицата. Турците обаче блокират Етрополския и Златишкия проходи. Руското командване определя града като важна стратегическа позиция и изходен пункт за проходите. На 24 ноември 1877 г. предвожданата от генерал – майор Виктор Дандевил 3-та гвардейска пехотна дивизия превзема града и донася така желаната свобода. В града съществува исторически музей, който е разположен в бивш конак още от времето на османското робство. По отношение на часовниковата кула в града, тя е построена през 1710 г. първоначално като отбранителна.
Тя е една от най-старите такива в България и е построена за нуждите на евреите – търговци. Читалището Тодор Пеев пък е културното средище на града. То поддържа танцов състав, който има множество национални и международни постижения. Също така има литературен кръжок, музикална школа и др. В града има две училища – ОУ Христо Ботев и СОУ Христо Ясенов. Сред честваните празници са Свети дух, когато е празникът на манастира, Петровден – официалният празник на града, Зетьовден, който се организира през 5 години в деня на градския празник, както и Св. Атанас. На него се организира изкачване към едноименната местност през последната неделя на януари от жителите на града. При нейното достигане се палят огньове, пие се ракия и се пекат пилета на дървени шишове. Сред родените в града известни личности пък личат имената на политикът от БКП Борис Велчев, на режисьора Михаил Пенчев, на поета Христо Ясенов, на революционера Тодор пеев и др.
